Пуловер с О-образен силует

След кратка липса на вдъхновение,най-после успях да завърша един започнат отдавна от мен пуловер.В крайна сметка съм много доволна от резултата.Преждата е изключително мекичка и приятна на допир.И освен това топли чудесно.

 

Използвани материали:
Прежда: Lanoso Donna
Разход: 400гр.

Използвани куки: N 6

Моя приятелка ме помоли миналата седмица да изплета елечета за мъничката и племенница,която освен това носи същото име като моят син.А именно Валерия.Да им е жива и здрава им желая,а набързо спретнатото от мен е това

 И нали е госпожица,разбира се трябваше да има и в розово

От кога не бях плела бебешки дрешки,какво умиление само те обзема :)

Весело детство,Валерия!

Днес решихме да разнообразим сивото ежедневие и да излезем от мръсния град.Чудехме се къде,но в крайна сметка единодушно гласувахме да е близка дестинация,на която не сме водили децата.И ето ни на Шипка.Децата бяха много въодушевени ,а и ние възрастните също: 

 

 

Накрая героят беше много уморен,но доволен:)

Успях да завърша и една от любимите ми и изключително практични дрехи.Които според мен се съчетават с всякакво облекло от ежедневието.Освен това и любим цвят... сив.

НЕЖНО БОЛЕРО

Сиво болеро

Напоследък се оказа,че изработването на всяко нещо доста изпреварва  публикуването му,но ето че в този топъл за Октомври ден най-после дойде редът и на поредния подарък за мила госпожица.Създадох го с много любов,за да носи щастие...и усмивки :)

Използвани материали:
Прежда: Lanoso Cotonax сиво
Разход: 100g.
Използвани куки: N2,5

Хм,как  бързо лети времето?! Нашето момче вече ще е ученик,а на мен като чели още не ми се вярва,че е така.В крайна сметка решихме,че стаята,която до вчера използваше само за игра се нуждае от  нова организация на пространството,така че да може да отговаря на новите ни потребности.Най-напред някои от играчките трябваше да изчезнат(макар и борбата да беше жестока). След внимателно обмисляне се случиха нещата,въпреки че май оставихме повече от колкото са ни нужни.На празното пространство поставихме етажерка,на която разбира се има и нощна лампа,за да не ни плаши тъмнината.

 

 Махнахме кростренажора и на негово място поставихме легло,за да спим вече сами като големите хора.Детето много го хареса.

  

  

Разчистихме бюрото от разни непотребни неща,както и от хобито на мама,и му поставихме моливник.Опразнихме някои от шкафчетата и сложихме в тях необходимите за училище неща.

По настояване на ученика купищата с играчки просто си останаха,но вдигнати малко по-нависоко.

И в крайна сметка вече сме по-големи и по-самостоятелни,но все още идваме сутрин за целувки и прегръдки в леглото на мама и татко,но докога ли? :)