Ето,че най-после на света се появи и така очаквания нов човек в нашето семейство.Естествено емоциите са много и толкова разнообразни-от недоспиването на мама и носталгията,че вече не сме две в едно,и го няма голямото коремче,през тези на татко,който е много горд и се държи така сякаш той го е родил,та чак до тези на батко,който непрекъснато иска да го държи и целува.
Да не говорим пък за бабите и дядовците,които са твърдо убедени,че няма по-хубаво внуче от тяхното:)Хубаво,е когато в живота ти влезе нов човек,особено толкова малък.
Мога само да му кажа "Добре си дошъл!"
