Бебешко елече с овчица

Оказа се,че моята племенница е пораснала вече и спешно се нуждае от подновяване на гардероба.Имах останала 100 гр. прежда Kartopu Basak,в много любим мой цвят и затова и направих ново елече за зимните дни.Аз много харесвам тази прежда,защото е с процент вълна.Освен това не боцка и е подходяща за деца.Не се деформира при пране и метража е много добър.Размера е като за 6м.бебче тип "прегърни ме",което според мен е много практично.

Плетени коледни звезди

Съвсем случайно зърнах тези плетени звезди в интернет пространството и трябва да си призная,че се влюбих в тях от пръв поглед.Освен,че ми се сториха много симпатични, зачитайки се разбрах,че са и много лесни за изпълнение.Плетенето на такива дребни неща обикновено си е голямо предизвикателство,но мен много ме привличат тези "дреболии".
Времето за изпълнение е около 2часа от началото до края,в зависимост от това кой каква сръчност притежава.С повече търпение се получават много красиви звездички,които са чудесна украса за елхата.

Синът ми много ги хареса и ме помоли да направя няколко и за него,така че в момента работя по поставената ми задача.:)

Ето това е самото описание,и въпреки че изглежда малко сложно ви уверявам,че ВСЕКИ може да опита.Резултата си заслужава.

Макове

Преди около една година наши дългогодишни приятели решиха,че искат да прекарват свободното си време извън шумотевицата на града.И тъй като изненадващо се сдобиха с терен в едно село на двайсетина километра,превърнаха мечтата си в реалност.Не мога да кажа,че им беше лесно,но пък в този живот най-хубавите неща не са най-лесните.
Къщата е почти готова и много красива,в съвременен стил,малка,но уютна.В крайна сметка я създадоха с много любов по техен стил.
Естествено и поканата за гостуване в новия дом не закъсня,но тук дойде големият въпрос:"А какво да подарим за новия дом?". Известно време обикаляхме по хипермаркетите без каквато и да било идея,но някак всичко,което видях просто не беше МОЯТ подарък.Исках да е нещо специално,нещо различно и уникално.Исках всеки ден да им напомня за нас,затова реших,че най-доброто за целта е нещо създадено от мен самата.
Така се роди идеята за гоблен,но какъв?Какво би подхождало?Признавам,че влязох в магазина без абсолютно никаква визия за това какво точно търся.Когато в началото жената отсреща ми предложи този гоблен,го приех малко скептично.Беше голям,а аз нямах време.Цветовете бяха някак ретро,а аз не исках това.В крайна сметка се оставих да бъда убедена,а продавачката вярвайте ми беше изключително убедителна:)
Сега не съжалявам,защото го изших на един дъх и просто бях очарована от простотата и красотата му.

 

Само ще очаквам да го видя на някоя стена.

Елена

Само преди броени часове прекрачихме прага на апартамента и се сблъскахме с убийствената 38 градусова жега на града,но бързам да разкажа за едно уникално място близо до град Елена.
Не за пръв път ходим в Еленския балкан и както винаги сме пленени от красотата му,но скоро научих от моя колежка за комплекс близо до града в една страхотна борова гора.Мястото е уникално красиво,направено с много любов,а хората истински.Такива каквито вече се срещат само извън големите градове.Много сърдечни,изключително любезни и даващи всяка минута от свободното си време,за да ти е уютно и комфортно.
Семейно хотелче с две звезди наречено "Тихия кът",с невероятна природа и единственото препитание на хора,които наистина милеят за него.Почувствахме се като у дома си,за което благодарим от сърце.

Освен,че за гостите са създадени много удобства като тенис на маса,детски кът и не на последно място басейн,комплексът е много добре поддържан,а тревата чиста и окосена.

Но най-много от всичко ме впечатли кухнята.Хората много по европейски са помислили за собствено стопанство,нещо като био градини,в които отглеждат сами зеленчуците си.

Пържените картофи сервирани на масата не са бланширани,а извадени от земята няколко часа преди да ги поръчаш.Гъбите в супата са събирани от персонала в кухнята на ръка,и въпреки че се притеснявах дали ги познават добре,това беше най-вкусната гъбена супа,която съм яла някога.
Мисля,че синът ми за пръв път в живота си ядеше домашно сирене и кашкавал,и изобщо се докосваше да неща различни от ежедневните.

Навсякъде имаше много цветя,за които се грижат с много любов.

Починахме си наистина пълноценно далеч от големия град сред красотата на природата,макар и престоят ни да не беше дълъг.

 

Сувенирче

Както повечето хора,които познавам и ние си имаме традицията да носим нещо за спомен у дома от местата на които ходим.Странното обаче е,че това в повечето случaи се оказва магнитче за хладилника.Може би е излишно да го казвам,но с годините обиколихме толкова места/а на повечето сме били и по няколко пъти/,че на хладилника ни просто вече няма място.
Както обикновено първоначално тръгнахме из улиците на Поморие,където бяхме на море тази година с идеята да купим нещо различно,нещо по-специално.Е,след дълго обикаляне все пак не успяхме да открием това което желаехме.
Тогава ни хрумна една чудесна идея и с малко фантазия и помощ(изключително важна :) от детските ръчички успяхме да сътворим ето това сувенирче

Играейки с пясъка децата откриха,че на плажа има страшно много миниатюрни мидички и охлювчета.Събрахме ги и купихме от Айко тази мини вазичка.

Ето това са материалите за нашето сувенирче.С помощта на С200 и малко канап се получи много идейно бурканче,което да съхрани спомените ни.

Намазахме гърловината с лепило и увихме канапа.

Направихме възелче и на двата края на конеца завързахме малки рапанчета.

А ето и крайния резултат,който нямаше как да не бъде допълнен от една прекрасна рисунка:)

Бих искала вечно да е лято....

Елече в цвят мента

С това елече слагам и край на този плетачен сезон.Отново с нетърпение ще чакам студените дни с чаша чай и плетка в ръка,но още повече притежателката на тези миниатюрни дрешки.:)
Избрах това моделче,защото исках да е нещо  малко по като за момиченце.Плетката е пълна импровизация,но след няколкократно разплитане накрая нещата се подредиха.Получи се много кокетна дрешка като за малка госпожица при това в много актуален цвят.Може би трябва да кажа също,че аз обичам този цвят.Толкова е нежен и свеж,просто е чудесен.

 

Преждата не е от най-сполучливите и аз никога не бих я купила,но моята майка я беше избрала и ме помоли просто да я превърна в нещо за бебето.Толкова са ужасни за плетене тези акрилни прежди,затова и ми беше толкова трудно да намеря точния модел-да е едновременно ажурен и не много на дупки.

 А цветенцето го сложих просто за разкош.:)

Нямам търпение вече да ги видя облечени!
От няколко дни имам нов проект,обещан на моя приятелка....но за него в следващият пост.

Номер Две

Ето,че вече е готово и второто елече от моята бебешка серия.Толкова е приятно да плетеш малки бебешки дрешки-мекички и миниатюрни.Човек влага толкова много любов и внимание,че в крайна сметка стават възхитителни.И всеки който ги види възкликва "О!Колко са малки!",а аз отговарям "Винаги в началото е така!". На края  всеки такъв разговор завършва с усмивка.И така би трябвало :)

 

Истината,е че доста ме забави мотива от филц.В началото доста идеи ми минаха през ума,но някак все не ми се получаваше напасването на цветовете.Освен това и преждата не беше в особено светъл цвят и точно затова беше необходимо да се добави нещо което да освежи елечето.Все пак е за дете.Накрая просто взех ножицата и започнах да режа няколко парчета, докато нещата паснаха.

 Сега вече съм на елече N3 и нямам търпение са видя крайния резултат.Мисля,че поне в началото ще се нуждаят от повече такива дрешки за бебо.
 Използвани материали:
Прежда: Alize Felicita
Разход: 100gr.
Използвани куки: N2,5

Малко снимки

Преди време моя приятелка ми разказа за Диди-фотограф правещ страхотни снимки на деца. Освен всичко се намира само на няколко пресечки от дома ни.Въпреки това все не ми оставаше време да науча повече,докато същата тази моя приятелка ми звънна един ден и ми каза че има записване за великденски фотосесии.Взех решението набързо и не съжалявам.
Диди е изключително усмихнат и сърдечен човек,и ни посрещна много топло.Синът ми веднага я хареса...,а мисля,че и тя него :)

Както се вижда и от снимките се забавлявахме страхотно,за което благодарим на Диди от сърце.

Бебче!

Само преди няколко месеца научих страхотната новина,че семейството ни ще се увеличи с още един.Не е нужно,но все пак ще кажа,че новината просто ме взриви.Появата на нов човек е  чудо,и особено ако е част от нашия живот.
Все пак не уточних,но детенцето е на брат ми и аз отново ще ставам леля.Тъй като вече имам две племенници знам,че чувството е много приятно.Аз лично много се вълнувам,а също така и бъдещите мама и татко.Много любов и търпение им пожелавам,защото най-трудното нещо е да отгледаш човек.Нека все така да се обичат и подкрепят,защото от сега нататък това ще им е нужно повече от всякога.
Много ми се искаше да изчакам още,но нямам търпение и започнах да приготвям някои неща за бебето.

 Вече знам,че е момиченце и понеже не искат дрешките да са в розово,затова се спрях на този вариант.

Като гледам дрешките колко са малки чак не мога да повярвам,че и моят син е носил такива някога.

 

А това би трябвало да стане на малкото краче.                                                                                        

                                                                                

Дълго време обмислях модела,но реших,че този е най-практичен.

Използвани материали:
Прежда: Alize Felicita
Разход: 100gr.
Използвани куки: N2,5