Борис на 1 годинка

Да си призная малко закъснях с този пост,но покрай цялата еуфория напоследък,просто не ми остана време.Ето,че моето малко бебе,вече не е толкова бебе,а е едно попораснало вече момченце:) Как бързо се изниза тази година.Може би,защото Борис е едно много кротичко дете и е просто удоволствие да се грижиш за него,или защото имам и друго дете,навлизащо в пубертета и нуждаещо се от по-различно внимание,но просто не усетих кога излетя времето.И ето,че онази малка топчица,която прибрахме от болницата миналата година по това време,вече е едно ходещо мини торнадо,което преравя всички шкафове :)
Гледайки,някои от снимките му сега си мисля,боже толкова малък ли е бил?!Някак изведнъж дойде време за торта и свещ,и празник с балони..Не ми се иска да расте толкова бързо,искам да е все така малък и да тича за целувка,когато се удари...
Нямаше как де не отбележим събитието със страхотни снимки,за което благодаря на Рени :)

Няколко и с батко...

Да си призная в началото се притеснявах от голямата разлика по между им.Мислех,че Валери трудно,ще приеме появата на толкова малко дете вкъщи,при положение,че винаги е получавал цялото внимание.Сега като ги гледам обаче,си мисля колко глупави са били тези мисли.Той просто го обожава.

Най-трудно се оказа да снимаме мъника изправен на едно място.Тъй като той върви отдавна,в момента в който го оставя на земята и хукваше нанякъде.А в студиото имаше толкова много нови и интересни неща за пипане .И все пак се справихме някак :)

Прекрасно и усмихнато детство му желая на моето вече небебе.Да е все така безгрижен и мил!