Детски пуловер с Мак Куин

Преди около две седмици ме помолиха да направя елече за едно дете на 4 години,което по принцип не обича да носи плетени дрехи.Това си беше голямо предизвикателство за мен, защото исках да е нещо което ще хареса.Преждата е Yarn Art Wool,цвета е разкошен,особено за дънки.Идеята за плетка отпадна веднага,въпреки че преждата е едноцветна и е подходяща,но целта ми беше да го грабне дрешката в момента в,който я види.В последствие се оказа,че детето е абсолютен фен на Мак Куин Светкавицата и вече не се налагаше да търся каквото и да било!
Обикновено,когато правя апликации върху дрехи рисувам това което си представям върху лист хартия,изрязвам го и го апликирам,но понеже не съм такъв художник все пак,реших,че Мак Куин е твърде голям залък за мен.
Затова избрах от интернет картинка,която да ми харесва и я разпечатах:

Изрязах самата кола и започнах да отделям детайлите:

 

Винаги започвам от най-големите и постепенно отивам към по-дребните:                              

Най-добре е частите,които се очертават да се обръщат огледално върху филца,за да може когато се очертаят с маркера и се изрежат да не се вижда маркера при обръщане на фигурката.

Ето така изглежда очертания детайл:

След това просто го изрязвам.По-добре е да използвате по-оста ножица за по-дребните детайли

Добре е някои от детайлите да се окрупняват,за да може да се застъпват с други и така се зашиват по-стабилно:

 

Добавих и гумите:

 

А ето и останалите детайли:

Това вече е най-първичният вид на нашата кола.Внимателно пренасям така нагласените части върху плетивото,оправям ги,ако са се поразместили и ги фиксирам с карфици,за да не мърдат.По-едрите части ги пришивам на шевната машина,а дребните на ръка,както и очите бродирам също на ръка.                                                                                                                        

Това вече е моето завършено изделие,което се получи много удовлетворяващо за мен.

Ето и колата по-отблизо:

И биетата:

Остава най-големият тест-получателя?!

Бебешко елече с овчица

Оказа се,че моята племенница е пораснала вече и спешно се нуждае от подновяване на гардероба.Имах останала 100 гр. прежда Kartopu Basak,в много любим мой цвят и затова и направих ново елече за зимните дни.Аз много харесвам тази прежда,защото е с процент вълна.Освен това не боцка и е подходяща за деца.Не се деформира при пране и метража е много добър.Размера е като за 6м.бебче тип "прегърни ме",което според мен е много практично.

Плетени коледни звезди

Съвсем случайно зърнах тези плетени звезди в интернет пространството и трябва да си призная,че се влюбих в тях от пръв поглед.Освен,че ми се сториха много симпатични, зачитайки се разбрах,че са и много лесни за изпълнение.Плетенето на такива дребни неща обикновено си е голямо предизвикателство,но мен много ме привличат тези "дреболии".
Времето за изпълнение е около 2часа от началото до края,в зависимост от това кой каква сръчност притежава.С повече търпение се получават много красиви звездички,които са чудесна украса за елхата.

Синът ми много ги хареса и ме помоли да направя няколко и за него,така че в момента работя по поставената ми задача.:)

Ето това е самото описание,и въпреки че изглежда малко сложно ви уверявам,че ВСЕКИ може да опита.Резултата си заслужава.

Макове

Преди около една година наши дългогодишни приятели решиха,че искат да прекарват свободното си време извън шумотевицата на града.И тъй като изненадващо се сдобиха с терен в едно село на двайсетина километра,превърнаха мечтата си в реалност.Не мога да кажа,че им беше лесно,но пък в този живот най-хубавите неща не са най-лесните.
Къщата е почти готова и много красива,в съвременен стил,малка,но уютна.В крайна сметка я създадоха с много любов по техен стил.
Естествено и поканата за гостуване в новия дом не закъсня,но тук дойде големият въпрос:"А какво да подарим за новия дом?". Известно време обикаляхме по хипермаркетите без каквато и да било идея,но някак всичко,което видях просто не беше МОЯТ подарък.Исках да е нещо специално,нещо различно и уникално.Исках всеки ден да им напомня за нас,затова реших,че най-доброто за целта е нещо създадено от мен самата.
Така се роди идеята за гоблен,но какъв?Какво би подхождало?Признавам,че влязох в магазина без абсолютно никаква визия за това какво точно търся.Когато в началото жената отсреща ми предложи този гоблен,го приех малко скептично.Беше голям,а аз нямах време.Цветовете бяха някак ретро,а аз не исках това.В крайна сметка се оставих да бъда убедена,а продавачката вярвайте ми беше изключително убедителна:)
Сега не съжалявам,защото го изших на един дъх и просто бях очарована от простотата и красотата му.

 

Само ще очаквам да го видя на някоя стена.

Елена

Само преди броени часове прекрачихме прага на апартамента и се сблъскахме с убийствената 38 градусова жега на града,но бързам да разкажа за едно уникално място близо до град Елена.
Не за пръв път ходим в Еленския балкан и както винаги сме пленени от красотата му,но скоро научих от моя колежка за комплекс близо до града в една страхотна борова гора.Мястото е уникално красиво,направено с много любов,а хората истински.Такива каквито вече се срещат само извън големите градове.Много сърдечни,изключително любезни и даващи всяка минута от свободното си време,за да ти е уютно и комфортно.
Семейно хотелче с две звезди наречено "Тихия кът",с невероятна природа и единственото препитание на хора,които наистина милеят за него.Почувствахме се като у дома си,за което благодарим от сърце.

Освен,че за гостите са създадени много удобства като тенис на маса,детски кът и не на последно място басейн,комплексът е много добре поддържан,а тревата чиста и окосена.

Но най-много от всичко ме впечатли кухнята.Хората много по европейски са помислили за собствено стопанство,нещо като био градини,в които отглеждат сами зеленчуците си.

Пържените картофи сервирани на масата не са бланширани,а извадени от земята няколко часа преди да ги поръчаш.Гъбите в супата са събирани от персонала в кухнята на ръка,и въпреки че се притеснявах дали ги познават добре,това беше най-вкусната гъбена супа,която съм яла някога.
Мисля,че синът ми за пръв път в живота си ядеше домашно сирене и кашкавал,и изобщо се докосваше да неща различни от ежедневните.

Навсякъде имаше много цветя,за които се грижат с много любов.

Починахме си наистина пълноценно далеч от големия град сред красотата на природата,макар и престоят ни да не беше дълъг.

 

Сувенирче

Както повечето хора,които познавам и ние си имаме традицията да носим нещо за спомен у дома от местата на които ходим.Странното обаче е,че това в повечето случaи се оказва магнитче за хладилника.Може би е излишно да го казвам,но с годините обиколихме толкова места/а на повечето сме били и по няколко пъти/,че на хладилника ни просто вече няма място.
Както обикновено първоначално тръгнахме из улиците на Поморие,където бяхме на море тази година с идеята да купим нещо различно,нещо по-специално.Е,след дълго обикаляне все пак не успяхме да открием това което желаехме.
Тогава ни хрумна една чудесна идея и с малко фантазия и помощ(изключително важна :) от детските ръчички успяхме да сътворим ето това сувенирче

Играейки с пясъка децата откриха,че на плажа има страшно много миниатюрни мидички и охлювчета.Събрахме ги и купихме от Айко тази мини вазичка.

Ето това са материалите за нашето сувенирче.С помощта на С200 и малко канап се получи много идейно бурканче,което да съхрани спомените ни.

Намазахме гърловината с лепило и увихме канапа.

Направихме възелче и на двата края на конеца завързахме малки рапанчета.

А ето и крайния резултат,който нямаше как да не бъде допълнен от една прекрасна рисунка:)

Бих искала вечно да е лято....

Елече в цвят мента

С това елече слагам и край на този плетачен сезон.Отново с нетърпение ще чакам студените дни с чаша чай и плетка в ръка,но още повече притежателката на тези миниатюрни дрешки.:)
Избрах това моделче,защото исках да е нещо  малко по като за момиченце.Плетката е пълна импровизация,но след няколкократно разплитане накрая нещата се подредиха.Получи се много кокетна дрешка като за малка госпожица при това в много актуален цвят.Може би трябва да кажа също,че аз обичам този цвят.Толкова е нежен и свеж,просто е чудесен.

 

Преждата не е от най-сполучливите и аз никога не бих я купила,но моята майка я беше избрала и ме помоли просто да я превърна в нещо за бебето.Толкова са ужасни за плетене тези акрилни прежди,затова и ми беше толкова трудно да намеря точния модел-да е едновременно ажурен и не много на дупки.

 А цветенцето го сложих просто за разкош.:)

Нямам търпение вече да ги видя облечени!
От няколко дни имам нов проект,обещан на моя приятелка....но за него в следващият пост.