Детско пончо Phildar

Няма как да скрия,че моделите на Phildar са ми любими.Просто ги обожавам.Кройките им са изключително добре разработени,с изчистени линии и много достъпни като описание.А резултата винаги е без забележки.Освен това ми е направило впечатление,че и възрастово отговарят много точно.Абе с една дума са страхотни.
Идеята за това пончо ми се върти в главата от няколко години,но както винаги се оправдавам с липсата на време.Виновна съм,признавам си го.Единствената причина да го изровя от "архива",където спокойно щеше да си отлежава още доста дълго,е разбира се НОВА ПРЕЖДА.
Тези две думи ми действат като магнит или май като наркотик и аз не знам още.Видях в магазина "Рожен" на Стенли,и въпреки огромните ми предразсъдъци към българските прежди реших,че ще я купя.И цвета ми допадна.Имам една малка приятелка на,която плета не за пръв път,и която има едни страхотни кецове в същия цвят.Веднага реших,че е за нея.

Получи се много свежо и небесно синьо.Надявам се да го хареса и тя.
Преждата се държа добре,въпреки многото клечки,които трябваше да изчистя от нея.Дори и да прозвучи така сякаш не обичам страната си,мисля че имат още много да работят родните ни производители.

Използвани материали:
Прежда: Рожен цвят син
Разход: 250гр.
Използвани куки: N5

Мисия...Лондон

Идеята за този проект дойде от колекцията на Boden,а иненно:

Когато за пръв път видях това пуловерче,нямаше как да не се влюбя в него.Така силно ме грабна с настроението,което носи,че реших да се заема с изработването колкото е възможно по-скоро.
Обикновено в дома на човек,който плете се намира достатъчно количество излишна прежда.Така и аз поизрових останали кълбета,и се захванах за работа.
Преди време бях плела за момченцето на моя приятелка едно пуловерче,което се оказа,че му е любимо и по думите на майка му не слиза от гърба му,въпреки че е поокъсяло :). За това ми хрумна,че мога да му направя нов подарък.

 

Дано да го носи със същото желание както и старото.

Детска жилетка в цвят теракота

Съвсем скоро установих,че любимата жакардова жилетка на моят син е доста поотесняла вече и просто се нуждае от нова.Освен това на пазара и тази зима се появиха нови прежди,и аз реших,че това е чудесен повод да пробвам някоя от тях.Отдавна имах набелязан модел,отново жакардов разбира се,затова купената от мен Alize Felicita,се превърна в много мекичка и приятна на допир жилетка.Направо се влюбих в тази прежда.С удоволствие бих я използвала отново.

 

 

 

Използвани материали:                                                                                                             

Прежда: Alize Felicita
Разход: 200g. цвят Теракота и 100g.цвят Гъбен
Използвани куки: N3

Почти като от....мола?!

До сега не бях получавала задача да копирам нещо,което го има в готовата конфекция.Цялата история започна от там,че моя приятелка купила на своето момиченце шапка и ръкавички ,но в магазина нямало шал,за да станат комплект.Тя ми се обади и ме помоли да спретнем някакъв шал,но аз понеже не обичам думата "някакъв",затова реших,че трябва да е точно същият.Цвета и състава на преждата като по чудо ги открихме много бързо/като се има в предвид разнообразието от прежди на родния пазар/,но проблем се яви това,че другите неща от нашия бъдещ комплект имаха розово-лилава,лъскава нишка вплетена в преждата.В магазините за прежди ми предлагаха само златно и сребърно ламе,което не ставаше.
В крайна сметка след дълго обикаляне открих в една кинкалерия,но количеството  ми стигна просто на фантазия.

Важен обаче е само крайния резултат,който се хареса от притежателката,което е важно.

Комбинацията се получи много добра,като се има в предвид,че понагласихме нещата по наш вкус.

 

Комплекта беше сътворен почти като от мола.....                                                                           

Неделна разходка

Нямаше как да не се изкуша да запечатам емоциите от този чудесен слънчев ден.Просто в живота на човек има дни,за които още от събуждането знаеш,че ще бъдат страхотни.Е това беше точно един от тези дни.Малкият ми мъж се учи в момента да кара ролери и това за него е свързано с много щастие.Точно по детски.....

 

Освен това разходихме много любима,но поумаляла вече дрешка....                                           

 

На рожден ден като...на рожден ден!

Преди няколко седмици моя приятелка се обади,за да покани мен и моето момче на рожден ден на своята дъщеря.Децата са израснали заедно,което означава,че сме отпразнували много рождени дни заедно.Първоначално мислех да купя някаква хубава книга или играчка,но после ми хрумна идеята,че мога и да направя нещо собственоръчно.Разрових се из интернет,харесах модел и понеже доста ме бяха "засърбяли "ръцете през лятото,изплетох жилетката на един дъх.
Не знам по принцип,но аз се чувствам изключително удовлетворена от себе си,когато подарявам нещо,което съм изработила сама.И най-вече,когато стои добре и се хареса от притежателя.Освен това приятелката ми не може да плете и много се радва,когато получи нещо такова.

 

Ето и малко детайли...

 

 

Разбира се,партито беше страхотно.Децата много се забавляваха и ядоха торта,която беше невероятно вкусна...

Бримки...

Като се замисля как само един конец се превръща в малка бримка,която после се промушва през друга бримка,и тази промушената се залавя за друга,а тя за друга и така...безформения конец постепенно се превръща в дреха.Колко ли метра е способен човек да изплете в живота си? Сигурно безкрай..или пък не.Надявам се някога да получа отговор на въпроса си.Не знам кога и как,но се надявам.
Това е са само част от конците които съм вплела,през живота си.Доволна съм от изплетеното тази зима.Разбира се тук ги няма нещата,които съм подарила,но...те бяха най-хубавите.:)

На есен с нови сили както се казва и сполука:)